Най-после свободен
Най-после свободен
Земята ме прегърна. Тъмнина.
Студено е! Прегръдката не топли.
Остана горе цялата тълпа
с фалшиви сълзи, и със тихи вопли!
Реших и го направих! Е,сега
съдете ме! На мене ми не пука!
Но сам реших-не искам светлина!
Май, че по-добре ще ми е тука!
Около мене ангели летят.
Пляскат със крила и песни пеят.
В моя път със мене ще вървят!
От този миг със мене ще живеят!
Дали сега щастлив съм? Ами да!
Проблемите от мене са далече!
Сега съм тук и имам свобода!
Горе бях отхвърлен и обречен!
Свободен съм и много съм щастлив!
Със ангелите пея и играя!
Не стига горе да си само жив!
А с гордост трябва да дочакаш края!
Годините за миг ще заличат
следите ти оставени след тебе!
Е, може някога да споменат,
че бил си нужен! Бил си ти потребен!
И след това отново свобода!
Търсена и толкова желана!
Далеч от там, от грешната земя!
Далеч от „Разпни го“, и от „Осанна“!
17.03.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
