29.07.2014 г., 20:49

Най-правилното тук

724 0 9

Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,

че как ще посадиш в пътеката - пътека.

Да вярваш, че очите ти създават синевата

и да поиш с душата си - човешкото.

 

Най-правилното е: да мразиш автора,

че той изпитва глад за твоето презрение.

С любов - не ще родиш творбата му,

а само тихото, мъртвешкото забвение.

 

Най-правилното е: да нараняваш чувства

и да прегръщаш нервите им солно.

Да стиснеш дръжката на розата - във дружба,

докато целият ти Страх изтича гнойно.

 

Най-правилното тук е: да си самовлюбен

и да даряваш без да мислиш - всяка своя част.

Че иначе сме всичките - погубени

във болки и лишения, за някаква си чест.

 

Най правилното е: да разпнеш ангела

между езика си и греещия нарцис.

И да полееш с неговата кръв полята си,

за да покълнат светлина и грация.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувство!
  • Фабер, не съм се и съмнявала, че няма да ме разберете. Вие сте човек с различен мироглед. Аз го уважавам и не ви принуждавам да ме разбирате! Но на това стихо изрично отказвам да правя дисекция, тъй като то предава мислите ми конкретно и ясно като капка сълза! По-прямо не може и да бъде. С уважение -С
  • Аз лично съм озадачен от това, че не разбрах достатъчно от това стихотворение - от това, което се казва в него...
  • Исмаил, на 19 и половина съм!!! Ако желаех възрастта ми да бъде анонимна - сигурно щях да съм на 109... но съм честна във всичко, така че не виждам смисъл да лъжа за годините си. При мен всичко е кристално, но не като стъкло, а като въздух (: Изключително много се радвам, че стихото ти е харесало толкова, както и на останалите 3ма. За мен е едно от най-най-добрите (ако не и най-доброто) в личната ми класация - до сега.
    Светлина и Мир + бонус: топло Лято ти пращам -ИНАСЕВЕРИНАЮГ (:
    П.С.: Ангел, писал си коментар наедно с моя - затова ти благодаря в послеслов. Класиката винаги ще е класика. Както черното винаги ще е на мода, а класическото рисуване ще е задължително, независимо от истинското амплоа на художника. Същото пожелание и за теб (:
  • Класиката е модерна!!!Няма смисъл от слова.Поздрав за стиха!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....