birolmustafa
17 12
19.11.2016 г., 19:52 ч.

Най-скъпият билет 

  Поезия » Свободен стих
637 3 6

Скрих си светлите очи

в дъното на чекмеджето.

Прибрах при тях и

широката усмивка.

Шумния си смях,

споделен единствено

с неправилни човеци

на неправилни местa,

вдигнах на най-високия рафт,

да събира прах при

стари книги,

които няма никога отново

да чета.

Разграбените чувства

все по-малко ме болят.

Може и аз да съм се променил.

Всичкото до тук

го подредих в стихове

на едно намачкано

парче хартия

и го захвърлих настрани.

Свалих всички снимки

от стената,

две-три скъпи усмивки

оставих само,

първите от тях наричам

"тате", наричам "мамо".

Опаковах здраво

наранените криле.

Имам още много да летя.

Напълних джобовете си

с надежди и нови изгреви.

Със себе си взех безспорно

най-първото, най-важното сàмо –

няколко шепи дъжд,

да ми връща усмивката широка.

Късчета ветрове,

бясно да ме влачат безпосочно.

Любов, да ме връща

понякога в тъмната ми стая.

И страх, никога да ме мога

да светна лампата

на спомена отново.

И смелост, да отуча детето

в себе си от страх.

Събрах живота си в

един-единствен куфар,

загасих лампите на спомена,

залостих здраво вратите

на миналото и си заминах.

И си мислех наивно

как ли отекват стъпките

ми в тишината,

а този път дори следи

от стъпки не оставих.

Така си заминах.

Първо земетръсно, шумно –

от самия себе си.

После тихо – от всичко и всички.

Тихо. Болезнено тихо.

И всъщност,

мислех си, това не е

история за заминаване,

това е история за пристигане.

Пристигане в самия себе си.

Тихо, болезнено пристигане.

И дълго, безкрайно пътуване.

Най-скъпият билет,

който съм купувал някога.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??