severianin (Валентин Чернев)
417 677
3.02.2012 г., 18:34 ч.

Най-сладката 

  Поезия
704 0 12

НАЙ-СЛАДКАТА...

 

Ти винаги си удрял подло в гръб

– навярно просто иначе не можеш –

с отровен шип, с отровен режещ ръб

на острата стрела или на ножа.

 

Наричат те Живот и Битие,

наричат те Съдба и Орис тъмна,

а подлото на подлостта ти е

засадата в часа преди да съмне;

 

на примката ти давещия клуп,

потайността на вълчите ти ями,

на злобата ти всеки удар груб,

меда горчив на вечните измами

 

и змийския клеветнически зъб,

и на анчара пагубната сянка...

Ти винаги си ме нападал в гръб,

издебвал си ме като пепелянка,

 

но бих приел и нож, и клуп, и бяс,

измамите, стрелите от засада,

предателствата в предразсветен час,

въртопите ти, яростните клади...

 

...защото аз съм лъган, бит, горен

и нося белези по свойта кожа.

Ти подло, мой Живот, воюваш с мен,

но подлото не е в стрелата, в ножа,

 

не е в дълбоките води без брод,

не е дори и в примката сурова –

съзирам подлостта ти, мой Живот,

в отровата.

                     Най-сладката отрова...

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??