Най-сладката вода
Най-сладката вода
Понякога ми се иска да можех да летя...
И щом поискам - да се преплитам с небесната синева -
като листенце от теменужка,
пълзящо по кристално, водно огледало...
Понякога ми се иска да бях прашинка -
нали те достигат и до най-невидимите места...
И щом поискам - да полетя в простора на сърцето ти!
Така щях да видя и невидимото, нали?
Понякога съм по-смелa в желанията...
Искам да съм полъх,
капка дъжд,
слънчев лъч,
дума...
Полъх - за да кръжа из косите ти, като феникс!
Капка дъжд - за да падам върху жадните ти очи
и да разпалвам мокрия блясък в тяхната пъстра дъга.
Слънчев лъч - за да прониквам!
Да разпръсквам ореол от златни калинки,
падащи в скута на тъжната ти душа...
Дума...
Затвори очи!
Не, не ги отваряй!
Така само ще виждаш онова, което гледаш!
А сега пий... пий от езерото на сърцето си!
... Най-сладката вода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
