Казват, че очите са прозорец към душата -
твоите са по-топли дори и от луната!
Нежни, тъмни и сияйни,
криещи безбройни тайни.
Загадъчни, прикрити, скрити,
в мъгла са те обвити.
Какво ли крие се зад тях -
желание за похот, може би и грях?
Харесвам твоите очи!
Ще кажеш - Замълчи...
Но не мога аз да спра,
вече чувствам любовта!
© Елена Ботева Всички права запазени