28.09.2011 г., 22:41

Най-тъжните очи

798 0 0

Светлината - чуваш ли – звучи

и музика отнякъде напира?...

Момичето с най-тъжните очи.

- Топлината, батко, откъде извира?

 

- В сърцето, мила, има топлина

и светлина прекрасна и красива,

свети тя в човешката душа,

пътя ни показва и намира...                                                                                                                           

 Нали и в мен е тази светлина –

на бузките ù блеснаха сълзи –

навън е тихо, тихо, тъмнина...

Момичето с най-тъжните очи.

 

Момичето със мрака си играло.

Момичето израснало със мрака.

Девойката за Мрака се венчала.

Кой ли друг е трябвало да чака?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лисенко Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...