Sep 28, 2011, 10:41 PM

Най-тъжните очи

  Poetry
803 0 0

Светлината - чуваш ли – звучи

и музика отнякъде напира?...

Момичето с най-тъжните очи.

- Топлината, батко, откъде извира?

 

- В сърцето, мила, има топлина

и светлина прекрасна и красива,

свети тя в човешката душа,

пътя ни показва и намира...                                                                                                                           

 Нали и в мен е тази светлина –

на бузките ù блеснаха сълзи –

навън е тихо, тихо, тъмнина...

Момичето с най-тъжните очи.

 

Момичето със мрака си играло.

Момичето израснало със мрака.

Девойката за Мрака се венчала.

Кой ли друг е трябвало да чака?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лисенко Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...