Светлината - чуваш ли – звучи
и музика отнякъде напира?...
Момичето с най-тъжните очи.
- Топлината, батко, откъде извира?
- В сърцето, мила, има топлина
и светлина прекрасна и красива,
свети тя в човешката душа,
пътя ни показва и намира...
Нали и в мен е тази светлина –
на бузките ù блеснаха сълзи –
навън е тихо, тихо, тъмнина...
Момичето с най-тъжните очи.
Момичето със мрака си играло.
Момичето израснало със мрака.
Девойката за Мрака се венчала.
Кой ли друг е трябвало да чака?...
© Лисенко Иванов All rights reserved.