Sep 28, 2011, 10:41 PM

Най-тъжните очи 

  Poetry
563 0 0

Светлината - чуваш ли – звучи

и музика отнякъде напира?...

Момичето с най-тъжните очи.

- Топлината, батко, откъде извира?

 

- В сърцето, мила, има топлина

и светлина прекрасна и красива,

свети тя в човешката душа,

пътя ни показва и намира...                                                                                                                           

 Нали и в мен е тази светлина –

на бузките ù блеснаха сълзи –

навън е тихо, тихо, тъмнина...

Момичето с най-тъжните очи.

 

Момичето със мрака си играло.

Момичето израснало със мрака.

Девойката за Мрака се венчала.

Кой ли друг е трябвало да чака?...

© Лисенко Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??