Sep 28, 2011, 10:41 PM

Най-тъжните очи

  Poetry
795 0 0

Светлината - чуваш ли – звучи

и музика отнякъде напира?...

Момичето с най-тъжните очи.

- Топлината, батко, откъде извира?

 

- В сърцето, мила, има топлина

и светлина прекрасна и красива,

свети тя в човешката душа,

пътя ни показва и намира...                                                                                                                           

 Нали и в мен е тази светлина –

на бузките ù блеснаха сълзи –

навън е тихо, тихо, тъмнина...

Момичето с най-тъжните очи.

 

Момичето със мрака си играло.

Момичето израснало със мрака.

Девойката за Мрака се венчала.

Кой ли друг е трябвало да чака?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лисенко Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....