Винаги беше еднообразно
в стъкленото синьо шише,
по което с нокти напразно
стържеше тъжно клише.
Нямаше как да предвиди,
нямаше никога да узнае -
никой нямаше да го види
как себе си вечно дълбае.
Искаше единствено да изтрие
на белезите стари цвета,
но как би могло да се скрие
най-тъжното клише на света?
© Anonymous Всички права запазени