Най-ужасният миг 1984

На летището съм. А в ръцете ми - сак.

Но кога заминавам? След час?

Огледалото гледам - висок съм. И як.

Но не зная кой всъщност съм аз.

Че пред мен е едно непознато лице -

с неизвестни очи и уста.

Аз съм чужд и особен. Със силни ръце.

Но не знам закъде ще летя.

Във очите ми има и огън, и тлен.....

Но не помня лица, имена.

Не разбирам какво се е случило с мен.

Нито мога да го променя.

И от джоба си вадя странен паспорт -

на една неизвестна страна.

Аз чета имена - но ги сричам със зор.

И каква ли платил съм цена?

Моят мозък е празен. Излъскан. Студен.

Във безкрая останал е сам.

Аз не зная какво са направили с мен.

И за себе си нищо не знам.

Но след час си припомних - в моето сърце,

в моята тъй замъглена глава

аз видях го - твоето прекрасно лице.

Чух ги - твоите вечни слова.

Това за мен беше най-ужасният миг.

Но го виждам сега - през сълзи -

твоят мъртъв, но мил и ангелски лик.

И ще помня, че ти ме спаси.