5.02.2025 г., 7:32 ч.

Най-ужасният миг 1984 

  Поезия
105 0 0
На летището съм. А в ръцете ми - сак.
Но кога заминавам? След час?
Огледалото гледам - висок съм. И як.
Но не зная кой всъщност съм аз.
Че пред мен е едно непознато лице -
с неизвестни очи и уста.
Аз съм чужд и особен. Със силни ръце.
Но не знам закъде ще летя.
Във очите ми има и огън, и тлен.....
Но не помня лица, имена.
Не разбирам какво се е случило с мен.
Нито мога да го променя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Предложения
: ??:??