stivi797
116 резултата
Само чакам сигнал, и излитам оттук -
от горещата гръд на бетона.
Зареден съм с ракети, във бойния люк -
и със бомби, на всички пилони.
Флагът пада. Форсаж. И поемам напред. ...
 
Помнете - аз нищо не искам да знам.
И вашето съчувствие не искам.
Тъй по-добре е за вас - да съм сам,
да нямам никакви близки.
Не вярвам, че има на тоз свят доброта, ...
  32 
Стал нам этот мир, для нас, как чужой.
Стал нам ненавистен до боли.
Но знал ль я тогда, что своею рукой
захлопну ту дверь за собою?
Уже не смогу я отсюда уйти.... ...
  37 
И снова здесь гибнут ребята -
которым семнадцать лет.
Смерть их страшна, непонятна.
А объяснении этому нет.
Живешь, и будто не знаешь, ...
  27 
Роден съм в кристалче силиций -
сантиметър на два и половина.
Хитроумно преплетени жици
са ме свързали с мощните шини.
Изходна мощност огромна, ...
  43 
Почина Аркадий Стругацки.
Той беше писател-фантаст.
Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.
Бе нашият вътрешен глас.
И свещите гаснат над пулта. ...
  57 
Вече минаха няколко години....
Ала все още аз те усещам.
Не знам - дали всичко е минало.
И ще има ли още една среща.
И отново аз, пак, те сънувам. ...
  38 
С тобою я. Я все еще жива.
Мне времени немножечко осталось.
Но стынет уж дыхание на губах
и сковывает страшная усталость.
Ты вспомни, как желали мы любви, ...
  59 
Погледни към последния сумрак,
погледни към прощалния блясък -
през преградите, дръзко застанали
сред безкрайните разстояния.
И кажи ми, че въпреки всичко ...
  30 
И такава се случва - понякога.
В книгите или по филмите.
Идва тя тъй, съвсем неочаквано.
И след това не си и отива.
Не задавам въпроси - такива. ...
  65 
Наверх вы, товарищи, орудия на борд.
И всем приготовиться к бою.
Врагу не сдается наш гордый "Аскольд".
И врагу не будет покоя.
И вьются и вымпелы, и плещется флаг. ...
  68 
Бате Любо - да, ти си отиде.
Да, и теб те погълна нощта.
За последно успях да те видя.
И ми каза и някои неща.
Съжалявам, малко те познавах. ...
  40 
Бомбовозы, пилоты -
страна смотрит на нас.
Обороты - до взлетных.
Мы взлетаем сейчас.
Быют зенитки. Посмотрим. ...
  78 
Е, теб добре поне, че си те знаем.
Да, ясно - опериран си от срам.
Така е - има защо да те ругаем.
Но бойковците - още са по-зян.
Поне не краде - за разлика от Бойко. ...
  56 
Победител съм. И вече го зная това.
А и други неща ще узная.
Аз ви нося чистите, нежни слова -
и съм сякаш посланик на рая.
И зад мен не пристъпват воини безброй. ...
  55 
Победител дали съм? Не зная сега.
Но след ден или два, ще узная.
Има сила, но има във мен и тъга.
Ала всъщност не идвам от рая.
Вижте моите воини - зад мен са, безброй. ...
  95 
Не, не стигам до дивия пролетен бряг.
И тук няма никакви клони.
А пък после кажи, че в мъчителен бяг
някой нашите сенки е гонил.
Аз сега ти говоря за днешните дни. ...
  48 
Отнеми от газта - ти летиш на предел.
От форсажа ще гръмне мотора.
Няма тъй да достигнеш заветната цел -
не, не качвай твърде нагоре.
И без това е ресурсът ти свършил почти, ...
  160  14 
Чу се взрив във носа и надолу след миг
се понесохме ние презглава.
Чу се възглас уплашен, чу се и вик -
и за нас вече времето спря.
Под краката ни палубата се наклони. ...
  105 
Ти си моят път във нощта.
Или моят всевиждащ радар.
Знаеш толкова много неща -
и за мене сякаш си дар.
В тази зла и проклета тъма ...
  58 
Моят Бог е за мен самота.
Моят Бог е високи скали.
Моят Бог - той не е суета,
ами мисли - добри или зли.
Моят Бог е сияйна зора. ...
  61 
Не знаю как были дела в Афганах....
Ведь не ходил я с финкой на душман.
Но и меня побаливают раны.
А у меня довольно много ран.
И жизнь была - без пластики, без понтов. ...
  130 
Сякаш чупя невидими клетки -
там душата се мъчи сама.
Имам аз за уреждане сметки -
с тази безпощадна тъма.
И прозрението стигам, вървейки. ...
  110 
Так трудно с бременем мне жить -
но вот, опять мы вместе.
Как трудно в мгле бездонной быть....
И смерть - моя невеста.
Кто знает, как хотел я жить ...
  82 
Ах, мерси за поканата - веднага ще я приема.
И просто ще стана - и ще протегна ръка.
Днес времето ми се е сляло със твоето време.
Но ще замълча - и нищо не ще изрека.
Всички стари истории.... Ти често ги чуваш. ...
  59 
На летището съм. А в ръцете ми - сак.
Но кога заминавам? След час?
Огледалото гледам - висок съм. И як.
Но не зная кой всъщност съм аз.
Че пред мен е едно непознато лице - ...
  102 
Четеш ти моите стихове.
Ужасни са, нали?
Описвам кръв и боеве -
тъй както са били.
Аз сякаш взимам те с ръце - ...
  120 
Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.
Аз съм толкова друг и различен от вас.
Вие не ме чувствате близък, нито приятел.
И изобщо не чувате вие моя глас....
Нищо ваше не осмивам и не отричам. ...
  112 
Аз слушам гласа ти вълшебен
и пия ги твоите слова.
И в този миг мисля за тебе -
за теб и за нашата съдба.
Във тази кристална вселена - ...
  109 
От гората е слязъл партизански отряд -
и на слънцето техните шмайзери блестят.
Партизани - със вас долетя свободата!
Зашумяла е празнично вече гората.
Вятър вее отпред червеното знаме. ...
  241  11 
Смърт, ела. Вече време ти е да ме вземеш.
Да, дошъл е и този момент.
Аз си тръгвам. Воювах талантливо и смело.
Ала всичко си има предел.
Смърт, ела. Време е вече, да ме целунеш. ...
  110 
Ще се престоря пак, че си различна....
Но усещам и знам - ти си същата.
Всъщност ти си, която аз обичам.
И това ще бъде нашето завръщане.
Аз изчезвам. Мен вече ме няма. ...
  104 
Знай - дори да си тръгна -
аз оставам във вас.
Знай - аз пак ще се върна -
и ще чуеш моя глас.
Знай - не съм се страхувал ...
  63 
Вие, разглезени кончета - аз отново ви шпоря.
И пред вас е поредният остър завой.
На ръба на закона, в забранената зона -
вие летите, летите, и няма покой.
Вие, напред устремени - вие летете пред мене. ...
  95 
Не ме карай сега да ти свалям звезди....
И бездруго не вярвам в звездите.
Стъпвам здраво по земята, покрита с бразди.
И пламти огънят ми - в очите.
Не, не чакай лирически думи от мен. ...
  82 
Колко съдби, колко мечти
животът вече е разделил.
Вчера победа, а днес смърт.
И онази с косата ни чака отвъд.
Спомени нямам. Нищо не знам. ...
  109 
Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный
рычит ревом утробным.
Нас здесь много, и жатва будет обильной.
Ну, где же он, фриц гребаный?
Вот летят.... И мотор мой сразу взрычал. ...
  161 
В моите нощи аз пиша. В моите нощи летя.
В моите нощи се бия. И не ще им простя.
А във моите дни аз събирам покой -
за да бъда готов за последния бой.
И докосвам с ръка, и целувам с уста ...
  126 
Ще си ида оттук в една есенна утрин.
Вий простете, не казах -
че тръгвам си аз.
Ще си ида оттук. Вам желая сполука.
Че настъпва за мене ...
  210 
Не умирам. Макар че поисках.
Да, защото живея във вас.
Аз съм силен, защото съм истина.
И така - до последния час.
Не изчезвам.... Не ще ме забравиш. ...
  516 
Предложения
: ??:??