2.12.2022 г., 15:20

Най-ярката звезда

855 3 5

Животът кратък ме научи

да не ранявам за да не ме ранят.

В светъл ден, че може да се случи

да падне мрак и мечтите да умрат.

 

Неочакваното винаги очаквам.

С риск поддържам си живеца в мен.

В сънищата утрото отгатвам,

не позволявам да ме поучават, типичен съм Овен!

 

Безброй стени с главата си разбивах,

по неотъпканите друмища оставях си следи.

Ту детелини, ту беда поредна си намирах,

а днес живота се опитва да ме усмири.

 

Като на каданс забавен покрай мен минават

всяка случка, всяко чувство, тревога всяка и вина.

Ината ми пословичен не иска да помага

да се опълча и със себе си да поведа борба.

 

Колелото знам, обаче, се завърта.

В главна роля скоро ще съм пак.

На светлината мрака винаги отстъпва,

с вятър в косите си ще тичам, няма как.

 

Сърцето лудо утре тебе ще обича.

С мелодия любима ще преоткриваме света.

Шестото ми чувство още днес предрича:

на мен ще наречеш най-ярката звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Виолета, това много ме радва! Благодаря! ❤
    Тоти, факт, силно ни е това чувство. 😊 Да не си същото? Благодаря, че си тук! 🍀
    Така е, Скити, но не всеки свети в този живот за някого. Благодаря ти за хубавите думи! ❤

    Съжалявам, че чак сега виждам коментарите и отговарям! Желая вдъхновение на всички! 🎈
  • Това е най- хубавото, да си звездата в живота на някой! Продължавай да светиш! Красиво написано!
  • Овне със шесто чувство, .
    Поздрави! Успех!
  • Хареса ми
  • И ти, като Нина правиш може би равностметка! И в последната строфа избликва любовта! Какво по-хубаво от това!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...