Dec 2, 2022, 3:20 PM

Най-ярката звезда

  Poetry
857 3 5

Животът кратък ме научи

да не ранявам за да не ме ранят.

В светъл ден, че може да се случи

да падне мрак и мечтите да умрат.

 

Неочакваното винаги очаквам.

С риск поддържам си живеца в мен.

В сънищата утрото отгатвам,

не позволявам да ме поучават, типичен съм Овен!

 

Безброй стени с главата си разбивах,

по неотъпканите друмища оставях си следи.

Ту детелини, ту беда поредна си намирах,

а днес живота се опитва да ме усмири.

 

Като на каданс забавен покрай мен минават

всяка случка, всяко чувство, тревога всяка и вина.

Ината ми пословичен не иска да помага

да се опълча и със себе си да поведа борба.

 

Колелото знам, обаче, се завърта.

В главна роля скоро ще съм пак.

На светлината мрака винаги отстъпва,

с вятър в косите си ще тичам, няма как.

 

Сърцето лудо утре тебе ще обича.

С мелодия любима ще преоткриваме света.

Шестото ми чувство още днес предрича:

на мен ще наречеш най-ярката звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Виолета, това много ме радва! Благодаря! ❤
    Тоти, факт, силно ни е това чувство. 😊 Да не си същото? Благодаря, че си тук! 🍀
    Така е, Скити, но не всеки свети в този живот за някого. Благодаря ти за хубавите думи! ❤

    Съжалявам, че чак сега виждам коментарите и отговарям! Желая вдъхновение на всички! 🎈
  • Това е най- хубавото, да си звездата в живота на някой! Продължавай да светиш! Красиво написано!
  • Овне със шесто чувство, .
    Поздрави! Успех!
  • Хареса ми
  • И ти, като Нина правиш може би равностметка! И в последната строфа избликва любовта! Какво по-хубаво от това!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...