Несъбудила се меца
още – с мисъл за медеца
се облиза сладко, сладко.
Раз-два – кратка физзарядка
вън направи изгладняла.
Цяла зима не е яла.
Па захвана по гората –
кухи дънери премята,
из хралупи гледа, бърка...
Брей, че като се затърка
и зачеса баба меца –
в миг забрави за медеца!
Дето видят й очите
тътри – а след ней пчелите...
© Борко Бърборко Всички права запазени