Несъбудила се меца
още – с мисъл за медеца
се облиза сладко, сладко.
Раз-два – кратка физзарядка
вън направи изгладняла.
Цяла зима не е яла.
Па захвана по гората –
кухи дънери премята,
из хралупи гледа, бърка...
Брей, че като се затърка
и зачеса баба меца –
в миг забрави за медеца!
Дето видят й очите
тътри – а след ней пчелите...
© Борко Бърборко All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
