18.07.2015 г., 12:52

Накарай ме да свикна

793 0 0

Накарай ме да свикна с любовта ти,

накарай ме на чувствата ти да се подчиня

и може би ще има в мен обрати,

и може би за теб ще се реша.

 

Накарай ме да те целувам жадно,

поискай времето за нас да спре,

хвани ме за ръка, води ме нежно

към утрешното влюбено небе.

 

Накарай ме и аз да ти го кажа,

това, което дълго премълчах,

тогава знам и аз ще те накарам

да станеш моя сбъдната мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...