Небето свистеше от крясъци,
и мълнии с огън докосват земята,
очите, заляти от хиляди пясъци,
премрежено търсиха теб в тъмнината.
По капките кръв тревожен аз бягах,
сърцето ти плачеше тихо със тях,
толкова много не помня да страдах,
макар че раната направих ти аз.
Безпътен съм и страшно самотен,
като дете останало без никой в тълпата,
очите разсърдени сълзите сдържаха,
но вътре сърцето ми не спира да плаче. ...