Nando (Георги Зафиров)
93 317
23.09.2009 г., 13:12 ч.

Наказание 

  Поезия
777 0 4

Небето свистеше от крясъци,

и мълнии с огън докосват земята,

очите, заляти от хиляди пясъци,

премрежено търсиха теб в тъмнината.

 

По капките кръв тревожен аз бягах,

сърцето ти плачеше тихо със тях,

толкова много не помня да страдах,

макар че раната направих ти аз.

 

Безпътен съм и страшно самотен,

като дете останало без никой в тълпата,

очите разсърдени сълзите сдържаха,

но вътре сърцето ми не спира да плаче.

 

Времето няма назад да се върне,

коленете тежат ми, проснат ще моля,

с последните сили, че сгреших, ще извикам,

и ще целуна ръката ти в спомен.

 

И ако някога попадна долу във ада,

едничко желание  от дявола ще измоля,

да избоде очите ми и да ги прати във рая,

да те погледат...  Преди да се затворят!

 

© Георги Зафиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??