Наказание
Небето свистеше от крясъци,
и мълнии с огън докосват земята,
очите, заляти от хиляди пясъци,
премрежено търсиха теб в тъмнината.
По капките кръв тревожен аз бягах,
сърцето ти плачеше тихо със тях,
толкова много не помня да страдах,
макар че раната направих ти аз.
Безпътен съм и страшно самотен,
като дете останало без никой в тълпата,
очите разсърдени сълзите сдържаха,
но вътре сърцето ми не спира да плаче.
Времето няма назад да се върне,
коленете тежат ми, проснат ще моля,
с последните сили, че сгреших, ще извикам,
и ще целуна ръката ти в спомен.
И ако някога попадна долу във ада,
едничко желание от дявола ще измоля,
да избоде очите ми и да ги прати във рая,
да те погледат... Преди да се затворят!
© Георги Зафиров All rights reserved.
