Накрай света
Там далеч, в едно селце
растеше мъничко момче.
Играеше с петлите на игри,
бяха му приятели добри.
Сутрин, щом стане от леглото,
втурваше се из поле широко.
Тичаше нашир - надлъж,
с вятъра надбягваше се неведнъж.
Слънцето показваше му пътища красиви,
намираше поляни, виждал бе и самодиви.
Гледаше пасящите стада
и се радваше на свойта свобода.
Вечер под звездите лягаше да спи,
споделяше с тях своите мечти.
Понякога рисуваше на прашната земя
това, което го е впечатлило през деня.
Всичко беше тъй чудесно,
тъй красиво и магично.
Но в един дъждовен ден
се случи нещо нетипично.
Важни хора отдалеч дойдоха
и в селцето стана суматоха.
Имаше и дами с красиви рокли и коси,
нещо в него изведнъж се сви.
Майка му го спретна, изкъпа го дори,
среши му косата, от раз го премени.
После го погали по нежното лице
и му каза тъжно, че там ще бъде по-добре.
Малкото момче бе изплашено до смърт.
За него по-различен стана някак си светът.
На следващата сутрин отвори той очи-
намираше се в стая с най- различни светлини.
Леглото беше меко, имаше диван,
но приятелите стари нямаше ги там.
С времето сълзите спряха да текат.
А и то мъжете, казват, не скърбят.
Вече бе голям, намери си любима.
Дори ѝ посвети най-красивата картина.
Оказа се, че не бе единствената впечатлена,
обявиха го за най- големия талант в днешно време.
Годините минаваха, а той израсна в обществото,
заприлича на онези господа, които хващаха окото.
Но една спокойна вечер,
просто ей така,
без идеи точни, хвана четка и боя.
Ръката му зашава по бялото платно,
момче с петли игриви оживяха все едно.
Слънцето голямо над главите им печеше,
а пред курника жена спокойно си стоеше.
Мъжете не скърбяха, но защо сега
очите му преливаха като река?
Спомни си за всичко, за стадото голямо,
за красивите поля и майчиното рамо.
За мечтите свои. За големите звезди,
с които той говореше си до зори.
Въпреки разкоша и славното си име,
не запълни празнотата, която го убиваше.
Не намери спътник в живота,
не хареса истински жена,
живееше като дърво без корен, далече от дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Богданска Всички права запазени
