Накратко
Защо са ми? Защо са ми куршуми?
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста.
Смъртта е сън, една излишна драма.
Тя бърза – скачаш, хвърляш се от моста
и в следващия миг просто те няма.
Сега мълчиш. Очите ти са празни.
Обичаш ме? Намразваш ме вовеки?
Повярвай ми! Словата са заразни.
Мълчанието – то крепи човека.
Така че бягай! Не на мене тия!
Аз искам още дълго да живея
напук на всеобхватната помия –
накратко, докогато оцелея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени
