3.06.2009 г., 17:28

Накратко

1.2K 0 6

                    Накратко
Разказано съвсем накратко.
Обикнах те, ти бе моят батко.
Малка бях, когато те видях.
От погледа ти онемях.
Ти дори внимание не ми обърна,
но в този миг света ми преобърна.
След като добре те опознах,
колко много те обичам осъзнах.
След време сили аз събрах
и чувствата си ти признах.
Ти нищо не ми каза,
никакви чувства не показа.
Оставяш ме сама с любовта ми
и знай, че ще я пазя до смъртта ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлета Кованджийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съгласна съм с Маргарита Василева.Наистина ''ужасс''.Наистина е ужасно да имаш толкова голяма конкуренция.Наистина е ужасно да попаднеш на такова стихотворение като ''Накратко'' с много по-голям смисъл от твоите...Но в крайна сметка това е животът...Какво уплашено същество е човекът, купчина от предизвикателства, сделки и поуки.И ние можем да обясним само някои.И то не съвсем...Невероятно стихотворение!
  • В поезията винаги е имало и винаги ще има модерни течения,
    и всяко от тях претендира, че точно това е истинската поезия,
    но истината е, че класическият стил на писане на стихове,
    винаги е побеждавал, и затова е оцелял и до днес. Омир, Ботев, Вазов
    и още много други световни поети са актуални и днес. Знам, че
    сега никак не е модерно да се римува, модерно е да пишеш бял стих.
    Но аз лично, харесвам повече римуваните стихове, защото повечето
    от белите стихове, са си направо проза. Ако им напишеш едно
    след друго изреченията, става още по-ясно, че нямат нищо общо с
    поезията, защото нито имат ритъм, нито имат рими. Много по лесно е
    да напишеш бял стих, всеки може да напише бял стих, ето например
    написаното от мен по-горе, ако го подредя под формата на стих
    и то може да мине за поезия, В повечето случаи, така наречената
    поезия под формата на бял стих, не е нищо друго освен някакво лично
    мнение на съответния автор, изразено в писмена форма и подредено
    във вид на стих, но със същия успех би могло да мине и за
    талантливо написана проза, вместо талантливо написан бял стих...
    Разликата между прозата и поезията е именно в това, че стиховете
    трябва да имат ритъм и рими, а за прозата това не е нужно.
    Стиховете също са лично мнение на даден автор,
    изразено в писмена форма, само че при тях трябва да има рими
    и ритъм, и точно те, римите и ритъмът,ги правят стихове, а не проза.
    Това е моето мнение и никой, и нищо не може да го промени.
    Затова, на мен лично, този стих ми харесва, вярно е, че
    не е съвършен, но все пак е повече стих, от някой
    бял стих, който не притежава нито ритъм, нито рими.
    Знам, че много от вас няма да одобрят моето мнение, знам, че днес
    не е на мода класическият стил на писане на стихове, но истината е,
    че всяко модерно течение в поезията е временно явление,
    а класическият стил е безсмъртен, както е безсмъртна поезията на
    Омир, Ботев, Вазов и т.н.

    ДОКОСВАЩ, ЕЛЕГИЧЕН СТИХ, ПОСВЕТЕН НА НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ!
    ПОЗДРАВИ ЗА ТЪЖНАТА ЛИРИЧЕСКА И ПРЕКРАСНАТА АВТОРКА!
    БЪДИ!


  • Ако годините ти са толкова, значи стихотворението ти като замисъл и изпълнение е разбираемо, но това: "Моля ви не пестете критиката си кАм моите стихотворения,аз много искам да я разбера,за да оправям грешките си и да се стремя да бАда по-----добра от сега " определено има нужда от поправяне и разбиране на грешки.
  • Това стихотворение има своите качества, и нищо чудно, след известна обработка, да стане един хубав текст на поп-фолк песен!
  • УЖАС!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...