7.02.2009 г., 8:28

Накрая

942 0 16
Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се сгуша до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче - да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя -
да срещам слънцето на изток.

Оттам - при някоя звезда
в съзвездието... Керацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В съзвездието...Керацуда"
    Не бързай да отиваш ти!
    Красив е твоят стих и чуден!
    Със твойте думи - тук БЪДИ!

  • "да полетя,
    да кацна горе, на комина."
    ........!!!!!!!!!!!
  • Ех Райсън,колко ми е близко всичко това...
  • Да се "смаля" при тебе означава - да се слея с красотата. Защото сливайки се с нея, човекът смалява величини като суета, самовлюбеност, прагматичност...

    Връщането към началото е символично затваряне на кръга, който в твоя стих е с космически размери. Той не само се протяга до височината на непознатото и вълнуващо съзвездие Керацуда, но и назад, към Словото на Сътворението - към Рая, чрез ябълковия цвят.

    Началото - жажда за нов път, за нови посоки, в който обаче...както личи от прекрасната ти творба, всичко ще се подреди по абсолютно същия симетричен, топъл, по човешки влюбен начин.Райчо чувал ли си за поезия на сложната простота? Правиш я!
  • Ей, да бях по-млад и лековерен!
    Щях да навиря носа, да се помисля за поет(((

    Но и така не пречи да се усмихна на всички - от сърце.
    Искрено ви благодаря!!!

    Бъдете!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...