Feb 7, 2009, 8:28 AM

Накрая

  Poetry
939 0 16
Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се сгуша до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче - да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя -
да срещам слънцето на изток.

Оттам - при някоя звезда
в съзвездието... Керацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "В съзвездието...Керацуда"
    Не бързай да отиваш ти!
    Красив е твоят стих и чуден!
    Със твойте думи - тук БЪДИ!

  • "да полетя,
    да кацна горе, на комина."
    ........!!!!!!!!!!!
  • Ех Райсън,колко ми е близко всичко това...
  • Да се "смаля" при тебе означава - да се слея с красотата. Защото сливайки се с нея, човекът смалява величини като суета, самовлюбеност, прагматичност...

    Връщането към началото е символично затваряне на кръга, който в твоя стих е с космически размери. Той не само се протяга до височината на непознатото и вълнуващо съзвездие Керацуда, но и назад, към Словото на Сътворението - към Рая, чрез ябълковия цвят.

    Началото - жажда за нов път, за нови посоки, в който обаче...както личи от прекрасната ти творба, всичко ще се подреди по абсолютно същия симетричен, топъл, по човешки влюбен начин.Райчо чувал ли си за поезия на сложната простота? Правиш я!
  • Ей, да бях по-млад и лековерен!
    Щях да навиря носа, да се помисля за поет(((

    Но и така не пречи да се усмихна на всички - от сърце.
    Искрено ви благодаря!!!

    Бъдете!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...