Feb 7, 2009, 8:28 AM

Накрая

  Poetry
940 0 16
Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се сгуша до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче - да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя -
да срещам слънцето на изток.

Оттам - при някоя звезда
в съзвездието... Керацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "В съзвездието...Керацуда"
    Не бързай да отиваш ти!
    Красив е твоят стих и чуден!
    Със твойте думи - тук БЪДИ!

  • "да полетя,
    да кацна горе, на комина."
    ........!!!!!!!!!!!
  • Ех Райсън,колко ми е близко всичко това...
  • Да се "смаля" при тебе означава - да се слея с красотата. Защото сливайки се с нея, човекът смалява величини като суета, самовлюбеност, прагматичност...

    Връщането към началото е символично затваряне на кръга, който в твоя стих е с космически размери. Той не само се протяга до височината на непознатото и вълнуващо съзвездие Керацуда, но и назад, към Словото на Сътворението - към Рая, чрез ябълковия цвят.

    Началото - жажда за нов път, за нови посоки, в който обаче...както личи от прекрасната ти творба, всичко ще се подреди по абсолютно същия симетричен, топъл, по човешки влюбен начин.Райчо чувал ли си за поезия на сложната простота? Правиш я!
  • Ей, да бях по-млад и лековерен!
    Щях да навиря носа, да се помисля за поет(((

    Но и така не пречи да се усмихна на всички - от сърце.
    Искрено ви благодаря!!!

    Бъдете!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...