Тъгата капе върху мене
на капки ситни, но тежи
и радостта ми иска да отнеме,
пробутва ми безброй лъжи.
Не зная вече на какво да вярвам -
на думите му или на дела,
не ща безсилие аз да показвам,
но стене, охка моята душа.
Дали приключи всичко и отмина,
и като след буря тихо е около мен?
Нима завинаги си той замина,
а и дали изобщо бил е някога със мен? ...