Накъде?
Къде си ти? Къде съм аз?
Във този късен, късен час
заспива ли без нас Бургас?
Дали морето пак е буйно,
или напява шумно: „Чуй ме!“?
Вода, живот и тишина...
Каква неземна красота!
Гласът на чайки се разлива.
Денят спокойно си отива.
Мигът мълчи като сълза.
Светът е мека топлина.
Деца наоколо играят
и млади влюбени мечтаят.
Вълните леко се понасят.
Човек цигарата изгася.
На гара спира тежък влак,
надбягал всеки подъл мрак.
Желязо, път и светлина
бележат края на деня.
Купето ведро ни прие.
Нощта попита: „Накъде?“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
