Налагайки своето бъдеще...
Ръцете ни - целите окървавени,
свити в юмруци за битка,
налагаме смело своето бъдеще,
а то горкото - все синьо ходи.
Подпира се по парапетите,
поемайки дъх и бавно се тътри,
а ние доволно го сритваме:
- Къде си отново си хукнал?
Давейки се в силен неприязън,
налагаме, спъваме, ритаме..
А от тук нататък??
... Сами без бъдеще скитаме...
А то горкото, обезобразено,
лежи на чакъла и чака
да му подадеш ръка и да тръгне,
но пореден юмрук пак го чака...
И накрая издъхващо..
"Аз се борих" ти казва доволно,
"ти си този, който ме спъваше,
сега поеми отговорност"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Щилияна Бахчеванова Всички права запазени