4.09.2012 г., 19:15

Налагайки своето бъдеще...

728 0 0

Ръцете ни - целите окървавени,

свити в юмруци за битка,

налагаме смело своето бъдеще,

а то горкото - все  синьо ходи.

 

Подпира се по парапетите,

поемайки дъх и бавно се тътри,

а ние доволно го сритваме:

- Къде си отново си хукнал?

 

Давейки се в силен неприязън,

налагаме, спъваме, ритаме..

А от тук нататък??

... Сами без бъдеще скитаме...

 

А то горкото, обезобразено,

лежи на чакъла и чака 

да му подадеш ръка и да тръгне,

но пореден юмрук пак го чака... 

 

И накрая  издъхващо..

"Аз се борих" ти казва  доволно,

"ти си този, който ме спъваше,

сега поеми отговорност"...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Щилияна Бахчеванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...