4 сент. 2012 г., 19:15

Налагайки своето бъдеще...

730 0 0

Ръцете ни - целите окървавени,

свити в юмруци за битка,

налагаме смело своето бъдеще,

а то горкото - все  синьо ходи.

 

Подпира се по парапетите,

поемайки дъх и бавно се тътри,

а ние доволно го сритваме:

- Къде си отново си хукнал?

 

Давейки се в силен неприязън,

налагаме, спъваме, ритаме..

А от тук нататък??

... Сами без бъдеще скитаме...

 

А то горкото, обезобразено,

лежи на чакъла и чака 

да му подадеш ръка и да тръгне,

но пореден юмрук пак го чака... 

 

И накрая  издъхващо..

"Аз се борих" ти казва  доволно,

"ти си този, който ме спъваше,

сега поеми отговорност"...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Щилияна Бахчеванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...