Налей ми
„Недей!" - ти казах, а ти - „Ще пия!
Не ме командвай, аз съм мъж!"
Да беше пил поне една ракия...
или водка, или вино ти веднъж.
О, не, такива питиета не желаеш,
ти не изменяш на навиците свои.
Е, няма лошо, гледам как сияеш,
младееш чак, звездят очите твои.
Отпивай, на малки глътки, бавно
не бързай, нощта едва пристига...
Докосвай чаша с пръсти плавно
и с устни меки, трепет се надига.
Ти пиеш, а мен замайва ме глава,
кипи кръвта, във вените пулсира.
Налей ми, скъсвам с трезвеността,
напий ме на любовта с еликсира.
Пияна нека съм, нека съм луда...
нека потъна цяла в твоята власт.
Криле ми дай, аз волна пеперуда
ще пърхам, ще те влудя от страст.
29.08.2008г
(цикъл "Галещо перо")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
