14.06.2009 г., 22:05

Нали?!

881 0 1

Поглеждам към стената

и виждам твоята ръка.

Ах, как искам да не беше така,

но, колко жалко - това е само мечта.

 

 

Сега съм тук, с теб и без теб,

и все пак боли.

Живота си бих дала за теб,

но ти не знаеш това, нали?!

 

 

Иска ми се да не те обичах,

иска ми се да не ме боли,

иска ми си да не го отричах,

но не става. Нали?!

 

 

Нали?! Признай, че е така...

Животът продължава...

А с мен само споменът остава,

ти не знаеш колко много ме нарани. Нали?!

 

 

Останах сама...

Счупена, наранена и без душа.

А ти дори не знаеш, че е така.

Нали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иви Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...