13.10.2009 г., 22:00

Намери ме

1.7K 0 10

В нощите, в които

сънят ми закъснял

не идва да ме гушне

в топлия си шал,

не идва да ме вземе

и да ме отведе

във времето щастливо,

когато бях дете -

тогава най ми липсваш.

 

И гъста тишина

по клепките ми лепне.

До мене спи нощта.

Светът си отпочива

за следващия ден.

Похъркващ до жена си,

дали сънуваш мен?

 

Тогава ми е тежко.

По-черни от нощта

ме лазят тежки мисли.

Горчи, че съм сама.

А съм омайно биле,

узрял, пропуснат плод -

стоя несподелена

и пълна със живот.

 

Дали ще ме намериш

сред жълтите листа

на кротката ми есен?

Дано да е сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много истинско с изстрадано звучене! С Галена!
  • Към този стих ще се връщам още много пъти! Тогава, когато го прочетох за първи път ми се прииска да съм го написала аз! И сега така ми се иска! Но понеже не съм- ще се връщам! Мой любим - заради истината,искреността, словото и цялата поезия на положението...Привет!
  • Пишеш много хубаво и силно!!!
    Поздрави и пиши!!!
  • О, много красив стих! Мелодичен и кротък. С тиха болка и с полъх на носталтия. Много,много ми хапеса! Върна ме назад и съпреживях от сърце!
  • Благодаря ви за милите думи.
    Благодаря на "Изречена", че откликна на молбата ми.
    И поднасям извинения на тези, които са прочели варианта от 14.10 - при мен се изписа грешка при публикуването и изпратих същия стих втори път. С една сменена дума

    Радвам се , че тук има толкова мног талантливи хора. За мен е чест , че се спирате и при мен.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...