В нощите, в които
сънят ми закъснял
не идва да ме гушне
в топлия си шал,
не идва да ме вземе
и да ме отведе
във времето щастливо,
когато бях дете -
тогава най ми липсваш.
И гъста тишина
по клепките ми лепне.
До мене спи нощта.
Светът си отпочива
за следващия ден.
Похъркващ до жена си,
дали сънуваш мен?
Тогава ми е тежко.
По-черни от нощта
ме лазят тежки мисли.
Горчи, че съм сама.
А съм омайно биле,
узрял, пропуснат плод -
стоя несподелена
и пълна със живот.
Дали ще ме намериш
сред жълтите листа
на кротката ми есен?
Дано да е сега!
© Алена Всички права запазени