13.10.2009 г., 22:00 ч.

Намери ме 

  Поезия » Любовна
1297 0 10

В нощите, в които

сънят ми закъснял

не идва да ме гушне

в топлия си шал,

не идва да ме вземе

и да ме отведе

във времето щастливо,

когато бях дете -

тогава най ми липсваш.

 

И гъста тишина

по клепките ми лепне.

До мене спи нощта.

Светът си отпочива

за следващия ден.

Похъркващ до жена си,

дали сънуваш мен?

 

Тогава ми е тежко.

По-черни от нощта

ме лазят тежки мисли.

Горчи, че съм сама.

А съм омайно биле,

узрял, пропуснат плод -

стоя несподелена

и пълна със живот.

 

Дали ще ме намериш

сред жълтите листа

на кротката ми есен?

Дано да е сега!

© Алена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истинско с изстрадано звучене! С Галена!
  • Към този стих ще се връщам още много пъти! Тогава, когато го прочетох за първи път ми се прииска да съм го написала аз! И сега така ми се иска! Но понеже не съм- ще се връщам! Мой любим - заради истината,искреността, словото и цялата поезия на положението...Привет!
  • Пишеш много хубаво и силно!!!
    Поздрави и пиши!!!
  • О, много красив стих! Мелодичен и кротък. С тиха болка и с полъх на носталтия. Много,много ми хапеса! Върна ме назад и съпреживях от сърце!
  • Благодаря ви за милите думи.
    Благодаря на "Изречена", че откликна на молбата ми.
    И поднасям извинения на тези, които са прочели варианта от 14.10 - при мен се изписа грешка при публикуването и изпратих същия стих втори път. С една сменена дума

    Радвам се , че тук има толкова мног талантливи хора. За мен е чест , че се спирате и при мен.
  • Харесах! Много нежно и тъжно чувство оставя! Но и надежда!
  • Хубаво,да!Поздравления!
  • Страхотен стих!
  • Дано, Алена! Поздрав!
  • мелодичен, хубав. харесах!
Предложения
: ??:??