Намери ме...
С мисълта за мен ли се събуждаш сутрин...
когато мислите ми пият си кафето с теб.
Целуваш ли я, сякаш си целунал мене,
както аз в него си представям теб.
Търсиш ли ми аромата в нейната постеля,
както в леглото ни ухае все на теб...
Търсиш ли ме в погледа ù, в нейните движения,
както аз в пробуждането му откривам теб.
Намери ме! Нека да съм твоя въздух,
нека мойта сянка властва в твоя дом.
Нека всяко огледало щом погледнеш,
с лика ми да откриваш пак синхрон.
Намери ме! Нека аз да лягам помежду ви вечер,
в образа на книга, или даже на мълва.
И нека в живота ти да няма празнота,
аз моя си дарявам целия на тебе,
води ме с теб, към Вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
Това в рамките на шегата. Готино стихче. 
