НАМЕРИ МЕ, ЛЮБОВ...
Уморих се - от ония - дългите разходки,
дето свършват вечно с рани по нозете,
от пътувания със прогнили и пробити лодки,
да потъвам... все удавница в морето...
Умориха се ръцете ми в очакваща прегръдка,
днес отпускам ги - студени, отмалели...
задушавам се от мъка, искам само глътка -
да отпия въздух с устни жарки, прежаднели.
От безкрайно взиране очите ме болят,
уморих се да те викам с глух и молещ зов,
а навярно само дума... педя ни делят...
нека ти да ме намериш, моя искана Любов!
14.09.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
