Уморих се - от ония - дългите разходки, дето свършват вечно с рани по нозете, от пътувания със прогнили и пробити лодки, да потъвам... все удавница в морето...
Умориха се ръцете ми в очакваща прегръдка, днес отпускам ги - студени, отмалели... задушавам се от мъка, искам само глътка - да отпия въздух с устни жарки, прежаднели.
От безкрайно взиране очите ме болят, уморих се да те викам с глух и молещ зов, а навярно само дума... педя ни делят... нека ти да ме намериш, моя искана Любов!
Пак с огнени лъчи поля
слънцето денят
и отново Любовта
блуждае над светът.
Носи се безгрешна,
озърта се за мене,
иска да ме срещне,
паднал на колене,
носи се красива,
мен да ме пороби,
с вятъра се слива,
мен да ме отрови...
Ще те намери и ще извика тези-две слова,
и пред всички ще покаже нежно-любовта,
и всяка утро той ще ти дарява-обичта,
а нощно време той над теб ще бди-до утринта!!!
Бях забравила колко е приятно да 4ета стиховете ти!......
Малко тъжен , но истински стих......Отново си отворила душата си за да може тя да се излее с пълната сила на поезията.......Продължавай напред, мила, и не се знае - може би зад следващия ъгъл те чака точно Тя - Любовта.......Целувки от мен
Ще те намери, вярвай го с цялата сила на обичта си!
Когато дойде време, защото любовта никога не акъснява, защото тя е сила и светлина и за нея прегради няма!
Ще се радвам да я усетиш с цялата и радост!Помни, че винаги има и болка!
Поздравления Белоснежке!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и ще се усмихнеш с порив нов,
и ще заблестят очите насълзени
а сърцето бързо, бързо ще тупти!!!!
Браво!!!Прекрасен и много нежен стих!