13.12.2013 г., 20:20

Намерих се в теб

841 0 2

Замислих се в минало време...

какво бях преди да те срещна -

живот превърнат във бреме

удавен в сълзи горещи...

Самотни, страдащи нощи,

болезнено хладни зори,

себе си все оставях за после,

а сърцето боли ли... боли...

 

Замислих се във време сегашно...

какво съм откакто те срещнах –

живот без минало прашно,

любов като огън гореща...

Теменужено-влюбени нощи,

разсъмване в нежна прегръдка,

намерих се в тебе и още,

сърцето ми спря да се блъска...

 

Замислям се в бъдеще време...

Не... няма... не искам да знам...

Нека с теб да потънем в безвремие,

да се случват мечтите ни там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно. Любов струи от всякъде. Прекрасно е!
  • Това произведение е изградено от ЛЮБОВ!!!!!!!!!!Винаги си личи, когато нещо идва от сърцето и от душата!!!Пишеш изключително чувствено и докосващо и си личи колко силно и истински обичаш!!!!!!
    Моите БЕЗКРАЙНИ УВАЖЕНИЯ И ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!!!!!БРАВО!!!!!!!!И ПОЖЕЛАВАМ И НА ДВАМА ВИ ДА ПОТЪНЕТЕ В БЕЗВРЕМИЕТО!!!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...