Замислих се в минало време...
какво бях преди да те срещна -
живот превърнат във бреме
удавен в сълзи горещи...
Самотни, страдащи нощи,
болезнено хладни зори,
себе си все оставях за после,
а сърцето боли ли... боли...
Замислих се във време сегашно...
какво съм откакто те срещнах –
живот без минало прашно,
любов като огън гореща...
Теменужено-влюбени нощи,
разсъмване в нежна прегръдка,
намерих се в тебе и още,
сърцето ми спря да се блъска...
Замислям се в бъдеще време...
Не... няма... не искам да знам...
Нека с теб да потънем в безвремие,
да се случват мечтите ни там...
© Биляна Битолска Всички права запазени