Зазида ме във мислите си пясъчни
в пустинята на твоето сърце,
във ямата на прашните ти спомени
зарина там и моето лице.
Изтръска и праха от мен по себе си.
От устните целувките изтри.
И чувстваш ли се днес свободен,
че няма да ме имаш вече ти?
Намерих си причини да не искам
дори да чуя вече твоя глас.
И ето мога, днес си тръгвам
и ти над мене вече нямаш власт. ...