23.04.2007 г., 15:29 ч.

НАМЕРИХ ТЕ 

  Поезия
2904 1 31
 

Намерих те... когато беше късно.

Погледнах те и хванах за ръка.

Мечтите ми -  раздърпани след буря,

политнаха напред, но за кога?

Посоките ми бяха извървяни,

очите ми - покрити с пелена.

Но вярвах там, че някъде в сърцето

стаила се е малко светлина.

Захвърлих всички грижи и неволи,

усмихвах се на всеки непознат.

Превърнах се във малка птица волна,

с душата си разлиствах цвят след цвят.

Намерих те... когато беше късно.

Но в тъмното римувах те с луни.

От думи те възкръсваха със блясък

и раждаха безбройност от звезди.

Докосвах те с крила на пеперуда,

в очите ти изгрявах ден след ден

и молех се безумно... до полуда,

да бъде обичта ти само с мен.

Намерих те... когато беше късно.

Във  стихове за мене те орисах,

но всяка моя дума бе предричане -

за края... който в листите изписах.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??