НАМЕРИХ ТЕ
Намерих те... когато беше късно.
Погледнах те и хванах за ръка.
Мечтите ми - раздърпани след буря,
политнаха напред, но за кога?
Посоките ми бяха извървяни,
очите ми - покрити с пелена.
Но вярвах там, че някъде в сърцето
стаила се е малко светлина.
Захвърлих всички грижи и неволи,
усмихвах се на всеки непознат.
Превърнах се във малка птица волна,
с душата си разлиствах цвят след цвят.
Намерих те... когато беше късно.
Но в тъмното римувах те с луни.
От думи те възкръсваха със блясък
и раждаха безбройност от звезди.
Докосвах те с крила на пеперуда,
в очите ти изгрявах ден след ден
и молех се безумно... до полуда,
да бъде обичта ти само с мен.
Намерих те... когато беше късно.
Във стихове за мене те орисах,
но всяка моя дума бе предричане -
за края... който в листите изписах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
