Намерила покой
Намерила покой
Закашлях се.
И кръв на устните ми бликна.
Рубинена феерия от болка.
Не мога повече!
Вземи ме, Господи!
Не мога вече кръста си да нося!...
Те казваха, че само силните успяват
да се преборят мъжки с болестта.
И аз бях силна.
Бях и безпощадна
със себе си...
А гледай ме сега!
Сега съм слаба, просто нямам сили.
Не ми е нужен днес такъв живот.
Знам, няма лек.
Не мога да се боря.
Във вечната тъма за мене няма брод...
А най е тежко знаеш ли кое?
Това, че няма две ръце любими –
да ме погалят като със криле.
И да ми влеят топлина в гърдите.
И няма... няма кой да промълви:
„Спи, мила. Утре ще се видим.
Не се страхувай – сигурна бъди,
че аз ще те последвам в мрака леден!...”
Но тук е тихо.
Свършва се нощта.
И скоро пак навън ще грее утро.
А аз... аз просто ще заспя...
в Смъртта намерила
тъй чакано спасение!...
© Елмира Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех СЪРЦЕ ОТ ОГЪН,нали някой,някъде...Нека помощ намери и утеха...!
Пак те прегръщам! -
Пожелавам всичката сила на лирическата! Прегръдки!!!
-
"Но тук е тихо.
Свършва се нощта.
И скоро пак навън ще грее утро."
Понякога спасението е в следащото утро...прекрасен стих! -
"Не мога вече кръста си да нося!."
след като се замисляш , пишеш - че не можеш , значи правиш нещо ... най малкото си задаваш въпрос ... мълчанието е по-страшно... а питайки се, мислейки че не нямаш сили ... има борба ... или поне подготовка за такава ...
...
не харесвам такива стихове ... в които лирическият се предава и ... чака ... каквото и да е ... -
Марго, благодаря! Трогната съм от вниманието.
И все пак да подчертая за останалите, които наминат - невинаги авторът е лирическия герой
Прегръщам ви! -
Давам ти цялата си нежност и се моля за теб...
Мила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с обич, Елмира.