Heart_of_Fire
108 резултата
Реквием за последното море
Оплаках и последното море.
Без песен на русалки. Без рапани.
Не бе видяло много. Никой друг
не беше идвал скришом във съня му. ...
Оплаках и последното море.
Без песен на русалки. Без рапани.
Не бе видяло много. Никой друг
не беше идвал скришом във съня му. ...
1059
4
6
Къща от карти
на Г.
Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите. ...
на Г.
Отречи се от мен. Стига търси вината във себе си.
Нека аз да поема куршума. Спокойно – свободен бъди.
Аз си знам, лоша бях. Лоша съм. Не понасям разделите. ...
1120
7
Две сълзи след теб
(посветено)
Скъсили са се всичките ми улици.
И никак не приличат на пристанища.
Дъждът сега е просто твърде тягостен ...
(посветено)
Скъсили са се всичките ми улици.
И никак не приличат на пристанища.
Дъждът сега е просто твърде тягостен ...
1515
1
30
Спомен за неделя
(посветено)
"Небесата ще се навият обратно,
и земята ще се разпростре пред очите ви.
Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх, ...
(посветено)
"Небесата ще се навият обратно,
и земята ще се разпростре пред очите ви.
Живият вън от Живият не вижда нито смърт, нито страх, ...
1418
14
Обич до смърт
(посветено)
На врата ми виси като старо мълчание
тази обич до смърт, изкована от липси.
И съвсем изранила ръце от протягане, ...
(посветено)
На врата ми виси като старо мълчание
тази обич до смърт, изкована от липси.
И съвсем изранила ръце от протягане, ...
1272
1
13
Пиано за сам
Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха. ...
Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха. ...
2537
26
Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...
1558
1
26
... Но за грешните няма Чистилища
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена. ...
Във очите ми няма отломки. А е празно. Без път за нататък.
И не стига доникъде въздух. Само писък от неми остатъци.
Тишината разкъсва. До пръсване. И ме блъсва в небе вледенено.
Няма никой и нищо. По пръстите само обич се стича, ранена. ...
1044
1
9
Вълча обич
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам. ...
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам. ...
2426
2
33
До другата пролет
на Александър
Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна ...
на Александър
Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна ...
946
1
6
Белязана от обич
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина. ...
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина. ...
1402
1
16
Сълза под крило
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания – ...
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания – ...
1076
15
Криле за прегръщане
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха ...
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха ...
1341
19
Навик за оставане
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам. ...
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам. ...
1298
35
Че огън се кладè и във неделя
(Пречупих си ръцете...)
Пречупих си ръцете. Вместо клони.
Че огън се кладè и във неделя.
Изгнилото не тлее. И не топли. ...
(Пречупих си ръцете...)
Пречупих си ръцете. Вместо клони.
Че огън се кладè и във неделя.
Изгнилото не тлее. И не топли. ...
2350
39
И всяко опрощение е свято
(Кръвта и виното не се хабят напразно)
Кръвта и виното
не се хабят напразно.
И аз ги пазя. ...
(Кръвта и виното не се хабят напразно)
Кръвта и виното
не се хабят напразно.
И аз ги пазя. ...
1306
19
Отдавна се превърнах във безбожница...
Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото. ...
Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото. ...
1215
27
Утре ще ме запалиш наново
(На разсъмване)
На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив ...
(На разсъмване)
На разсъмване ме гасиш.
Още паря.
Шепот мъглив ...
1045
9
Помня, че изплаквах те. С молитва.
Помниш ли? Умирах те.
До днес.
Някога и ти си бил
самотен. ...
Помниш ли? Умирах те.
До днес.
Някога и ти си бил
самотен. ...
1208
19
Навярно си измислял този сън...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
1123
21
А синорът заспиваше. По съмнало.
(In Memoriam)
„Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.”
nicol (Магьосница) ...
(In Memoriam)
„Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.”
nicol (Магьосница) ...
1072
16
Ти ми беше последно убежище...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки. ...
Ти ми беше
последно убежище –
върволица
от сбъднати грешки. ...
1401
33
А мислите се вкореняват в пълнолуния,
скрити в белег на мъртва сълза...
По тавана ми бавно
тиктака луна
в тази нощ ...
скрити в белег на мъртва сълза...
По тавана ми бавно
тиктака луна
в тази нощ ...
1385
27
Търся улица с изход... към себе си...
(И вървя по мостòве от нищо)
Разпилях се.
На празно пространство.
И вървя по мостòве ...
(И вървя по мостòве от нищо)
Разпилях се.
На празно пространство.
И вървя по мостòве ...
1273
22
И празникът ми днес ще е от празните...
Не ми е коледно.
По дяволите празникът!
Годината
отново се изтече... ...
Не ми е коледно.
По дяволите празникът!
Годината
отново се изтече... ...
2152
32
И разбрах, че отдавна ме няма...
(Тази сутрин отворих очите си)
Тази сутрин
отворих очите си.
И разбрах, ...
(Тази сутрин отворих очите си)
Тази сутрин
отворих очите си.
И разбрах, ...
2464
25
Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата. ...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата. ...
2201
30
Обяздих огъня
(Бях гореща)
Обяздих огъня.
Подгоних ветровете,
докато ...
(Бях гореща)
Обяздих огъня.
Подгоних ветровете,
докато ...
1242
30
За да ти позволя да ме достигнеш...
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната ...
(Камбанено прошепвай ме)
Като кървава пита
се търкулна
луната ...
1446
15
Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...
993
14
Продавачът на безсъници
(Когато мракът тихо се събужда...)
Когато сянката
на всякакво приличие
се разсъблича ...
(Когато мракът тихо се събужда...)
Когато сянката
на всякакво приличие
се разсъблича ...
1040
15
Не ме събуждай...
(Площадите издъхнаха в мъгли...)
Площадите издъхнаха
в мъгли,
видели толкоз тъжни ...
(Площадите издъхнаха в мъгли...)
Площадите издъхнаха
в мъгли,
видели толкоз тъжни ...
1314
28
Последната ти болка и измяна
(Когато се изгубих в огледалото…)
Когато се изгубих
в огледалото,
ти търсещи ръце към мен ...
(Когато се изгубих в огледалото…)
Когато се изгубих
в огледалото,
ти търсещи ръце към мен ...
1492
34
Да те догоня...
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...
(Безброй лета във мен не се е съмвало)
Безброй лета
във мен
не се е съмвало. ...
1155
24
А времето заспива...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
1455
27
Предначертаното едва ли е дописано...
(Изтърках пръстите си...)
Изтърках пръстите си
в прашните
клавиши. ...
(Изтърках пръстите си...)
Изтърках пръстите си
в прашните
клавиши. ...
1427
16
Обесих си небето
(Простен си...)
Обесих си небето.
Че любов
не искаше да дава ...
(Простен си...)
Обесих си небето.
Че любов
не искаше да дава ...
1331
17
Ще ми се случиш...
Ще ми се случиш.
Някога преди.
Но просто няма да е
днеска или утре. ...
Ще ми се случиш.
Някога преди.
Но просто няма да е
днеска или утре. ...
1310
26
Поредната ми
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам ...
принудителна инсомния...
Прерязахме на любовта
бледите вени.
И шурна оттам ...
912
13
Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина. ...
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина. ...
991
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
