Наминах да те видя...
Здравей, любима моя!
Ти още тук сама стоиш...
не смогна като мен например,
живота си поне да подредиш.
Успях, видя ли ме? Без тебе!
Отне ми много тежки нощи.
Сълзите трудно преброявам,
но самотата помня още.
А ти... отне ми толкова години.
Сега изстинала сама лежиш,
не чух да кажеш пак "Прости ми."
Свикнала бе само да мълчиш.
Дори сега... не казваш нищо.
Но ти не можеш, знам това!
Дойдох си късно да те видя.
Свел пред вечния ти дом глава.
Но ти не ставаш. Просто си лежиш.
Помня как обичаше те мама.
Цветята са от нея. Не чакам да се поклониш!
Виното оставям. Да го изпиеш бавно!
Ти още тук сама стоиш...
не смогна като мен например,
живота си поне да подредиш.
Успях, видя ли ме? Без тебе!
Отне ми много тежки нощи.
Сълзите трудно преброявам,
но самотата помня още.
А ти... отне ми толкова години.
Сега изстинала сама лежиш,
не чух да кажеш пак "Прости ми."
Свикнала бе само да мълчиш.
Дори сега... не казваш нищо.
Но ти не можеш, знам това!
Дойдох си късно да те видя.
Свел пред вечния ти дом глава.
Но ти не ставаш. Просто си лежиш.
Помня как обичаше те мама.
Цветята са от нея. Не чакам да се поклониш!
Виното оставям. Да го изпиеш бавно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
