2.05.2007 г., 16:17

Наново

907 0 3
Аз отново започвам наново!
И отново не ти вярвам, живот!
Колко болка ще трябва да стискам във себе си?
Колко обич ще трябва да прося?
И се питам,,когато ме няма, ще има ли
някой, който ще мисли за мен?
И се моля на Господ понякога
да ми върне за малко сърцето.
Да си спомня какво беше да плачеш!
Да си спомня и какво беше любов!
Да си спомня как страшно ме сринаха!
И как мъката ме съсипваше бавно.
Аз не вярвам във тебе, любов!
И не мога отново да плача.
Не! Не вярвам във тебе, живот!
И отново започвам наново... сама!!!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...