Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
7.10.2007 г., 11:57 ч.

наопаки 

  Поезия
762 0 11

Когато мисля,
май на глас говоря,
когато казвам,
може би мълча,
когато искам,
никой не ме гони,
когато бързам,
искам да умра.
Кога ме гонят,
връщам се обратно,
когато бягам,
никой подир мен,
когато страдам,
забавление невероятно,
когато съм забавна -
о, ужасен ден... 
Когато плача,
другите се смеят,
когато веселя се,
всичките реват,
кога обичам -
никой не му дреме,
когато мразя -
ме обичат, факт.
Когато викам,
тътне тишината,
кога е тихо,
мислите крещят,
когато гледам -
право в тъмнината,
когато тъмно е,
не мога да заспя.
Когато готвя,
другите са сити,
когато мързелувам,
искат да ядат,
когато чистя -
влизат със обуща,
когато хвърлям -
улучвам със замах.
Когато стрелям,
никой не се крие,
кога се крия,
другите не щат,
кога умирам,
хората ядат и пият,
кога пирувам,
всички ги е яд.
Кога танцувам,
музиката спира,
когато пея,
всичките загубват слух,
когато дишам,
мисля, че живея,
когато пиша...
май, че ще се спра до тук.

© Мила Нежна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??