7 oct 2007, 11:57

наопаки

  Poesía
927 0 11

Когато мисля,
май на глас говоря,
когато казвам,
може би мълча,
когато искам,
никой не ме гони,
когато бързам,
искам да умра.
Кога ме гонят,
връщам се обратно,
когато бягам,
никой подир мен,
когато страдам,
забавление невероятно,
когато съм забавна -
о, ужасен ден... 
Когато плача,
другите се смеят,
когато веселя се,
всичките реват,
кога обичам -
никой не му дреме,
когато мразя -
ме обичат, факт.
Когато викам,
тътне тишината,
кога е тихо,
мислите крещят,
когато гледам -
право в тъмнината,
когато тъмно е,
не мога да заспя.
Когато готвя,
другите са сити,
когато мързелувам,
искат да ядат,
когато чистя -
влизат със обуща,
когато хвърлям -
улучвам със замах.
Когато стрелям,
никой не се крие,
кога се крия,
другите не щат,
кога умирам,
хората ядат и пият,
кога пирувам,
всички ги е яд.
Кога танцувам,
музиката спира,
когато пея,
всичките загубват слух,
когато дишам,
мисля, че живея,
когато пиша...
май, че ще се спра до тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...