Нападаме от дупки миши

Дори ни искам да помисля

какво ще стане с моя Род!

Нещата си как ще изчистим,

че Бъдното ни да е гот?!

В калчищата сме се оплели...

И винаги стоим отзад.

Не зная как сме оцеляли

във  този пищен маскарад?

Ний не почитаме рода си,

затуй и ставаме за срам.

О, всеки българин се въси,

дори когато влиза в храм.

Когато трябва да дадеме

душичката ни заболи,

а келепир щом някой вземе,

със никого не го дели!

О, питам, как ще оцелеем.

Разрухата си как ще спрем,

щом с лоши помисли живеем,

и все на метено се.ем?

Щом чуждо мнение не тачим.

И не подаваме ръка.

И все като вдовици плачем,

как ще я караме така?

И като дърти мързеливци,

живеиме за да крадем!

Излъжи ме ли сме щастливци!

И няма никога да спрем!

Как станахме духовно низши?!

Живеем все без правила.

Нападаме от дупки миши...

И сме с наведени чела!

06.02.2015г.София