Нападаме от дупки миши
Нападаме от дупки миши
Дори ни искам да помисля
какво ще стане с моя Род!
Нещата си как ще изчистим,
че Бъдното ни да е гот?!
В калчищата сме се оплели...
И винаги стоим отзад.
Не зная как сме оцеляли
във този пищен маскарад?
Ний не почитаме рода си,
затуй и ставаме за срам.
О, всеки българин се въси,
дори когато влиза в храм.
Когато трябва да дадеме
душичката ни заболи,
а келепир щом някой вземе,
със никого не го дели!
О, питам, как ще оцелеем.
Разрухата си как ще спрем,
щом с лоши помисли живеем,
и все на метено се.ем?
Щом чуждо мнение не тачим.
И не подаваме ръка.
И все като вдовици плачем,
как ще я караме така?
И като дърти мързеливци,
живеиме за да крадем!
Излъжи ме ли сме щастливци!
И няма никога да спрем!
Как станахме духовно низши?!
Живеем все без правила.
Нападаме от дупки миши...
И сме с наведени чела!
06.02.2015г.София
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hekredel Все права защищены
