11.05.2011 г., 9:57

Написано от една приятелка

953 0 7

Среща нелепа, усмивка - придатък,

две небрежни целувки - „Здравей!”,

аз брилянтно играя просто приятелка,

ти пък изглежда с това си O. K.

 

Диалогът последвал - крайно „вълнуващ” -

работа, къщи, коли, тук-таме ядове...

Искам да кажа: "Всяка нощ те сънувам",

но пуста природа - цепя езика на две.

 

Бързаш отново, припряно си тръгваш,

аз очевидно не бързам, тази пейка е моето аз,

след тебе поседна бабичка - хърбава,

после пекна слънце, ей тъй - за контраст.

 

С поглед неволен след тебе не тичам,

вадя от чантата CAMEL, паля една,

а пирамидата плоска на песъчинки се свлича

в нозете ми  до необятна пустиня Тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...