13.07.2012 г., 14:03

Напиши ми писмо

1.2K 1 17

 

Напиши ми писмо 

 

Напиши ми писмо – не с компютър, а в плик – 
колко дълго ще стане - не гледай... 
Изрисувай със ласки покоя велик – 
от душата си думите вземай!

Подреди на листа с твоя почерк лъчист
думи нежни, които да галят
и да дойдат при мен като вятъра чист,
а пък с огън горещ да ме парят!

Подпъхни във плика своя свеж аромат
с дъх на пролет, копнежи, надежда...
Боже, колко наслада донася и как
по-уверен напред ме повежда!

Напиши ми писмо, изпълни го с добро,
запечатай го с твоя целувка,
че в студения ден слънце носи ми то
и превръща се в нежна милувка.

Ще разтворя задъхано малкия плик,
долетял в утринта с ято птици,
а сърцето ми, спряло да бие за миг,
ще прогледне – през свои зеници.

Тук, в зеления скут на планинския склон
аз те чакам, отново съм вкъщи
и каквото да бъде – добро или зло –  
любовта ми едва ли ще свърши...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно !
  • Напиши ми писмо....много истински пишеш,поздрави и успех!
  • ТИ умееш да пишеш. Благодаря за удоволствието да те чета.
  • Еее, браво, Роска!!!

    Обаче ме провокира за:
    Аз по вятъра днес ти изпратих писмо-
    с дъх солен - черноморски милувки.
    Запечатай плика - нежен спомен от мен-
    да те топли в зимни вихрушки!
  • Благодаря ти, Елена! На всички благодаря, сърдечно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...