Напиши ми писмо
Напиши ми писмо – не с компютър, а в плик –
колко дълго ще стане - не гледай...
Изрисувай със ласки покоя велик –
от душата си думите вземай!
Подреди на листа с твоя почерк лъчист
думи нежни, които да галят
и да дойдат при мен като вятъра чист,
а пък с огън горещ да ме парят!
Подпъхни във плика своя свеж аромат
с дъх на пролет, копнежи, надежда...
Боже, колко наслада донася и как
по-уверен напред ме повежда!
Напиши ми писмо, изпълни го с добро,
запечатай го с твоя целувка,
че в студения ден слънце носи ми то
и превръща се в нежна милувка.
Ще разтворя задъхано малкия плик,
долетял в утринта с ято птици,
а сърцето ми, спряло да бие за миг,
ще прогледне – през свои зеници.
Тук, в зеления скут на планинския склон
аз те чакам, отново съм вкъщи
и каквото да бъде – добро или зло –
любовта ми едва ли ще свърши...
© Росен Гъдев Всички права запазени