2.12.2006 г., 1:24

Напиши Ми Стихче

787 0 1
Напиши Ми Стихче

Колко време ще се поглеждаме без думи?
Колко пъти ще извърташ настрани глава?
Празнотата сякаш се създава помежду ни.
Кога изстреля отровната си стрела?

Колко радости и колко новооткрити рани,
Ще си споделяме без съвест и без сърце?
Дали дните ми с теб са безнадежно пропиляни
Или имаше смисъл да те познавам поне?

Колко време ти отне да съсипеш всичко?
Колко пъти ме обиди и махна с ръка?
Не бих искал с теб да бъде по-различно,
Защото ти си първия враг на любовта.

Колко време ще изпитваш съвестта ми?
Нима само аз виновен съм за всичко това?
Ти първа започна с всички тези драми.
Макар да няма грешка, ти пак търсиш вина.

Колко думи не ти достигат за да си права?
Аз знам - в твоя ум сякаш водим война.
Но дълбоко в мен, ти дори не заслужаваш
Да се опитвам да воювам за мира.

Ако искаш да ме заболи напиши ми стихче.
Изкарай си яда пред целия свят.
Никога няма да ти мине, скъпа.
Защото ти живееш от този яд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога и на ум се водят войни, които спестяват наяве мира, но стиха ти е силен.
    Няма вина, сигурно??...
    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...