2 дек. 2006 г., 01:24

Напиши Ми Стихче

788 0 1
Напиши Ми Стихче

Колко време ще се поглеждаме без думи?
Колко пъти ще извърташ настрани глава?
Празнотата сякаш се създава помежду ни.
Кога изстреля отровната си стрела?

Колко радости и колко новооткрити рани,
Ще си споделяме без съвест и без сърце?
Дали дните ми с теб са безнадежно пропиляни
Или имаше смисъл да те познавам поне?

Колко време ти отне да съсипеш всичко?
Колко пъти ме обиди и махна с ръка?
Не бих искал с теб да бъде по-различно,
Защото ти си първия враг на любовта.

Колко време ще изпитваш съвестта ми?
Нима само аз виновен съм за всичко това?
Ти първа започна с всички тези драми.
Макар да няма грешка, ти пак търсиш вина.

Колко думи не ти достигат за да си права?
Аз знам - в твоя ум сякаш водим война.
Но дълбоко в мен, ти дори не заслужаваш
Да се опитвам да воювам за мира.

Ако искаш да ме заболи напиши ми стихче.
Изкарай си яда пред целия свят.
Никога няма да ти мине, скъпа.
Защото ти живееш от този яд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога и на ум се водят войни, които спестяват наяве мира, но стиха ти е силен.
    Няма вина, сигурно??...
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...