12.09.2007 г., 23:36

Напоследък

1.1K 0 5
... Напоследък
съм много по-добре.
Сутрин ставам рано
и подреждам черите на лицето си,
тъй както е прието,
досещаш се, нали - две вежди над очи,
да не забравя миглите,
таз гънка там, трапчинка тук,
носът да бъде по средата,
а зъбите в устата и така нататък.

Е, често се обърквам,
затова над огледалото
портрета си от младини съм окачила
и добросъвестно го следвам.

Въпреки това, понякога ми трябват дни,
но струва ми се, че напредвам
и вече много бързо го постигам
и все пак, моля те, навреме ми звънни
да кажеш, че пристигаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !Браво!
  • Благодаря на всички за внимателния и интелигентен прочит.Поздрави!
  • поздрав!
  • Браво Марианна!
    Поздрав!
  • Харесва ми! Много! В началото си помислих, че става въпрос за по-скоро "забавен стих", но после се убедих в сериозността му ("затова над огледалото / портрета си от младини съм окачила..."!!!
    А финалът идва така неочаквано!!! Да ставаш всеки ден и да очакваш любимия си... колко красиво, само!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...